Глава 3 - Пета част
Измежду всички ужасяващи сценарии, които Сийка бе разиграла в главата си през последните 24 часа, нямаше нито един, който дори малко да прилича на това, което се случваше в момента. Какво се казва на петокласник, твой ученик, който има подобни апетити? Първата реакция на Сийка бе да използва това шантаво развитие на обстоятелствата и да му обясни, че за да има шанс да й стане гадже, едно момче трябва да се държи изключително добре не само с нея, но и с всички около себе си. Но навреме се усети, че това би означавало формално да му позволи да я ухажва, а Сийка не можеше да си позволи да губи повече самоуважение днес. В крайна сметка реши да го игнорира.
- Благодаря на всички. Понеже още не съм виждала как работите, бих искала да ми нарисувате нещо. Нека да бъде… - Сийка огледа стаята - ето тази ваза. Всеки може сам да избере как да я нарисува, а втория час ще видим как напредвате.
Сийка остави вазата на бюрото си, бръкна в едно от чекмеджетата, намери ключовете от шкафовете в другия край на стаята, отвори ги и раздаде хартия, моливи, боички и подобни. След това им пожела приятна работа и отново седна на бюрото си, за да разгледа по-подробно списъка с децата и програмата си. Минута по-късно пред нея стояха Мануела и Павлина, първата с една розова плитка, а втората с мустак, на който всеки владетел на малко балканско кралство през XIV в би завидял. Между тях на земята лежаха Гошко, Неиван и хлипащият от ужас Цанко. Зад тях Стоянчо не правеше опит да прикрие задоволството си и Сийка бе сигурна, че именно той е виновен за всичко. Единственият друг незасегнат ученик беше Блага, която продължаваше тихо да си рисува в края. Сийка вдигна ръка и започна да масажира слепоочията си.
Ето какво се бе случило. Стоянчо бе намазал задната част на четката на седящата пред него Павлина с черна боя. Павлина, която обичаше да заема артистични пози, когато обмисля следващия си ход, замислено я бе прекарала няколко пъти по лицето си. Първият забелязал резултата от това нейно действие бе Неиван, който бе изпаднал в истерия, предизвиквайки гнева на Павлина, която го бе замерила с четката. Ответният удар на Неиван с чашка розова боя бе преминал покрай навелата се Павлина и бе поразил Мануела, която се бе разплакала. Цанко веднага се бе изстрелял към Неиван и в рицарският си устрем бе пратил стола си назад, събаряйки обяда на Гошко. Огромното хлапе бе изпаднало в дива ярост и бе поело след Цанко с бойния вик:
- А-а! Сега какво ще ям!? Ще те изям тебе!
На две крачки от целта си Гошко се бе спънал в протегнатия крак на Стоянчо и бе полетял напред, помитайки Цанко и Неиван.
Сийка не знаеше как да процедира. Не можеше да накаже Стоянчо, защото нямаше доказателства и наказанието щеше да изглежда несправедливо. Не искаше да накаже останалите деца, защото наказанието щеше да бъде несправедливо. Да не говорим, че изобщо не знаеше какво би било въпросното наказание. Сийка имаше нужда от Соломоново решение и за щастие на помощ й се притече собственият й опит от някои неприятни часове в училище.
- Ама какво е това? Така ли се държат добрите ученици? Ако видя пак нещо такова, ще спрем да рисуваме, ще започна да ви преподавам за натюрморт и след това ще ви изпитвам! Дайте ми боичките, днес ще рисуваме само с моливи.
Заплахата даде резултат и не след дълго в стаята се чуваше единствено шума от шарещи моливи. Сийка използва временното примирие, за да планира следващите си ходове. Беше доволна от начина, по който се справи с последната ситуация, но не й се искаше да бъде от онези учители, които заплашват и наказват. Искаше й се да е от тези, които поощряват учениците и правят часовете интересни. Реши да похвали всяко от децата, когато види рисунките им и се захвана да мисли за някаква игра, която биха могли да играят втория час. Можеше да… високо вдигнатата ръка на Стоянчо изтръгна Сийка от мислите й.
- Да, Стоянчо?
- Госпожо, може ли до тоалетната?
Сийка се поколеба. По принцип не се очаква такова просто и съвсем нормално желание от страна на петокласник да озадачи учителката му до такава степен. Но момичето подозираше, че Стоянчо крои нещо. А и ясно си спомняше инструктажа, който й бе даден. “Не ги изпускай от поглед нито за секунда”, бе казал баща й. От друга страна, не можеш да откажеш на дете, което иска да отиде до тоалетната - просто не можеш и малкият антихрист със сигурност знаеше това. Сийка осъзна, че е напълно неподготвена за играта на Стоянчо, а срещу себе си има истински майстор в негово лице. Няма как, трябваше да го пусне.
Това я изправи пред нова дилема. Тоалетната, която Стоячно така горещо копнееше да посети беше на май… на другия край на коридора. От нея явно се очакваше да го придружи, но това нямаше как да стане без да остави другите ученици сами.
- Дали не можеш да изчакаш до междучасието?
- Не - беше изнервящо лаконичният отговор.
За момент обмисли идеята да звънне на баща си и да го пита какво да направи, но бързо я отхвърли. Подозираше, че дори децата в стаята биха я помислили за малоумна, ако не може да се оправи в такава, на пръв поглед съвсем тривиална ситуация. Няма как - перфектната система за надзор трябваше да бъде нарушена и съвсем логично Сийка прецени да минимизира риска оставайки при шестте малки крет… сладурчета в стаята и да прати Стоянчо сам до тоалетната.
Стоянчо вървеше в коридора с широка усмивка на лицето си. Оставаше един последен грандиозен номер - финалът на днешната програма. За целта му беше необходима апаратурата, която предварително бе складирал извън стаята. Пътят му го отведе към мъжката тоалетна, покрай мивките, вдясно покрай кабинките и… изведнъж всичко стана черно.
Криминалният ум не можеше да повярва на късмета си. Жертвата лежеше на земята в безсъзнание… или мъртва? Криминалният ум провери - в безсъзнание. Това улесняваше нещата значително.