Глава 3 - Четвърта част
Децата не си направиха труда да отговорят - какичката на подиума очевидно не беше с всичкия си и учениците очакваха с интерес следващото й изпълнение. Тук е моментът да отбележим, че от гледна точка на 7-8 годишните, психичните отклонения са не по-малко забавни от самия удар в главата, който би могъл да ги причини. “Така ми се пада, като се опитвам да остроумнича с дребосъци”, помисли си Сийка и реши да се върне към вече репетирания сценарии:
- Здравейте ученици. Аз съм госпожица Атанасова и съм новата ви учителка по рисуване.
Тази нова информация не промени особено мнението на учениците за психическото й състояние и не ги подтикна да нарушат мълчанието си.
- Преди да започнем ми се иска да се запознаем.
Отново тишина.
- Хайде, нека да чуя по нещо за всеки от вас.
Усещайки, че думите не са достатъчни, Сийка зареди най-чаровната си усмивка, насочи я към едно от момчетата и натисна спусъка. Неподготвен за подобна атака, ученикът капитулира безусловно и изпълни волята й:
- Мануела е зубър, Стоянчо е гадняр, Гошко е…
- Не, не! Искам всеки да ми каже по нещо за себе си… не за другите.
- Не съм зубърка, Неиване, гадняр такъв!
- Гошко е какво? ‘Що не дойдеш да ми кажеш какво е Гошко, а?!
След като успя по някакъв начин да въдвори ред в стаята, Сийка отново се обърна към момчето и го попита меко:
- Как се казваш?
- Неиван.
- Не Иван, а какво?
- Името… ми… е… Неиван.
Сийка съжали, че така импулсивно е задала въпроса. След като беше сложил огромна пауза след всяка дума, за да подчертае липсата на такава между “Не” и “иван”, ученикът й хвърли поглед, който й бе твърде познат. На самата нея често й се бе налагало да го използва, когато хората я питат: “А как е цялото ти име? Анастасия? Аспасия? Спасийка?”. Цялото й име беше Сийка и не знаеше дали някога би могла да прости на майка си за това.
- И какъв искаш да станеш, когато порастнеш?
- Адвокат.
“За да си спечелиш делото за смяна на името”, помисли си изпълнената със съчувствие Сийка, сигурна че това е причината - и на нея й бе минавало през ума.
- Благодаря ти, Неиване. - Сийка се обърна към следващото дете - А ти как се казваш?
- Пандора.
“Пандора друг път”, помисли си Сийка, “чак толкова шантави родители няма”.
- А ваш’те как те наричат?
Момичето измърмори нещо под носа си.
- Моля?
- Павлина.
- А ти каква искаш да станеш като порастнеш?
- Богиня, която се бори със злото - отговори Павлина, с блясък в очите.
“Противоречив избор на псевдоним, миличка”, Сийка реши да не задава на Павлина повече въпроси, за да не вземе да получи още някой отговор. Обърна се към следващото дете - русокосо момиченце с панделки, разделящи косата й на две плитки.
- Ти сигурно си Мануела.
- Да и искам да стана учителка!
- Не е лесно да си учителка - каза Сийка с усмивка. - Защо искаш да станеш такава?
- За да накажа Стоянчо и Неиван, да напишат сто милиарда пъти на дъската, че не съм зубърка! - Мануела се обърна към момчетата и им се изплези.
- Благодаря ти Мануела…
Сийка се обърна към следващия ученик - огромно хлапе, което едвам се побираше в стола си.
- Аз съм Георги…
- И иска да стане готвач! - извика Стоянчо, а Неиван прихна да се смее.
- Моля ви! Сега говоря с Георги, не го прекъсвайте!
- Изобщо не искам да ставам готвач - каза Георги гневно.
- А какъв искаш да станеш? - попита Сийка с най-мекия си тон.
- Кулинар…
- Аз съм Цанко - каза дребничкото, очилато момченце с руса коса, което седеше на втория ред - и искам да стана директор.
- И защо искаш да станеш директор?
- За да назнача Мануела за учителка - Мануела се обърна и му се усмихна срамежливо. Това предизвика кръвта на Цанко, която на тази възраст още не бе наясно къде трябва да отиде, когато руса мацка му се усмихне, да се влее в лицето му, придавайки му пурпурен оттенък.
- А ти как се казваш? - развеселената Сийка се обърна към очилатото момиченце, което седеше в дясно от Цанко.
- Блага - отговори ученичката, без да вдига поглед от листа пред себе си.
- И каква искаш да станеш, когато порастнеш?
Блага продължи да гледа надолу и не отговори. Момичето изглеждаше доста срамежливо и Сийка реши да не я разпитва на сила. Остана само едно хлапе.
- Аз съм Стоян - широка усмивка грееше на лицето му - и искам да ти стана гадже!