Глава 3 - Трета част
Думите “Здравейте, ученици” се оформяха в устата на Сийка, когато пред нея се изтърси средно по размер чудовище, съставено предимно от зъби, нокти и козина. Бесният му, изцъклен поглед проникна директно в костния мозък на момичето и събуди най-древни инстинкти. Тя затвори очи, вдигна ръце пред лицето си и извърна глава. Когато след повече от половин секунда нищо не я изкорми, все още с извъртяна на дясно глава, Сийка си позволи да открехне леко клепачите си. Кръвта й вече беше смразена, не можеше да си поеме въздух и тялото й беше парализирано от страх. Именно затова почти не можа да реагира на това, което видя пред себе си - бясното чудовище налиташе, сякаш от самата стена. Ноктите му блестяха, пяна се струеше от устата му, леейки се по острите като бръснач зъби, а погледа му вещаеше смърт. Паниката държеше очите на Сийка широко отворени, принуждавайки я да гледа полета на нападателя си. Времето сякаш бе спряло, следващата секунда продължи… пет секунди… шест секунди… седем секунди… постепенно мозъкът на Сийка се отърси от оковите на паниката и установи, че животното летящо към нея не напредва особено… дори само си виси във въздуха… дори виси на стената… защото е нарисувано. Рискува да погледне наляво, където същото животно - този път съвсем триизмерно, лежеше неподвижно на бюрото й.
Поуспокоената Сийка подложи двете чудовища на по-обстоен преглед. На бюрото й лежеше шал-лисица от тези, които вероятно навремето баба й или поне някоя роднина отпреди две поколения, бе носила. Инженерът изглежда беше заложил на фабричния смразяващ кръвта поглед, който е характерен за този тип аксесоари. Зъбите и ноктите, обаче, бяха добавени допълнително, а на гърба на животното имаше нещо розово и сдъвкано. Когато погледна нагоре, Сийка видя друго розово парче, висящо от тавана и стигна до извода, че устройството, държащо лисицата горе е била именно дъвка, толкова прецизно сдъвкана, че да се скъса под въздействие на тежестта на псевдо-животното след точно определен интервал от време. Когато отново се обърна надясно, видя рисунката, която трябваше да признае, бе истински шедьовър. Беше нарисувана направо върху стената и представляваше невероятно реалистичен образ на същото животно по средата на смъртоносен скок. Сийка се сети за тебеширеното очертание на пода и осъзна какво е било предназначението му - ако вместо да се парализира от страх, бе припаднала или само отскочила назад, би попаднала точно в очертанието, а ако талията й бе с 40 сантиметра по-широка - би го изпълнила цялото. В крайна сметка Сийка се поздрави, че е избегнала тази последна и най-унижаваща част от номера и реши да подразни малко врага.
- Тази рисунка е невероятна, - каза с тон на познавач - но изглежда не е подписана. Кой е авторът?