Глава 5 - Шеста част
След часа Сийка отиде направо при тоалетната, където я очакваха част от учениците й от часа по рисуване. Веднага забеляза метафоричния глад в погледа на Неиван, който явно изгаряше да сподели нещо.
- Здравейте детективи - поздрави Сийка, - имаме ли новина?
- Аз имам идея, госпожо комисар! - веднага отвърна Неиван.
“Госпожо комисар” направи впечатление на Сийка, явно Неиван бе почитател на Луи дьо Фюнес, или Лудия Финес, както го наричаше баба й.
- Докладвайте, инспектор Неиван.
- Трябва да му се обадим по GSM-а и да го примамим в капан!
Сийка бе до такава степен впечатлена от това предложение, че съвсем забрави да се почувства глупаво, понеже тя самата не се е сетила.
- Още една точка за инспектор Неиван! - обяви госпожа комисарката с възторг, - И още две за този, който ми каже номера на Стоянчо.
Децата се огледаха, но никой не изглеждаше напът да сподели инфромацията.
- Капитан Гошко?
- Не го знам, госпожо комисионер - отвърна Гошко и добави с поглед, в който се четеше съвсем неметафоричен глад - Може ли да го потърсим след като закусваме?
- Да не би сега да е голямото междучасие? - попита Сийка.
- Да, госпожо командир.
- Добре, разпускам ви, за да закуваме. Искам да си отваряте очите и да не казвате на никого. Ясно?
- Тъй вярно, госпожо комисар! - изкрещя Неиван.
Сийка чу уплашен писък зад себе си и обръщайки се видя бързо отдалечаващата се фигура на ученичката, която по-рано бе заплашвана с казарма от чистачката.
Силна болка в главата бе първото нещо, което Стоянчо усети, когато се освести. Второто нещо, което усети бе, че ръцете и единият му крак са вързани с дебела тел за парапета на кулата, раздалечени едни от други така, че да не може да се изправи. Третото нещо, което усети бе, че страшно много му се ходи до тоалетната.
След като се раздели с децата, Сийка тръгна да търси някой от петокласниците, в чийто час бе присъствала, с надеждата да се сдобие с номера на Стоянчо. Първо отиде в класната им стая, която се оказа съвсем изоставена. Това я принуди да ги потърси на двора.
Когато излезе от училището, Сийка видя пред себе си двор, който нямаше нищо общо с мрачната пустош, която я бе посрещнала сутринта. Стотина ученици, които щъкаха из двора бяха превърнали студените и подтискащи статуи в маси за закуска, футболни врати, сцени за танцуване, места за криене и в един особено интересен случай - в ски писта за гигантски слалом.
Сийка разпозна една от петокласничките и отиде да й поиска номерата на няколко от учениците, чиито имена бе запомнила. Когато се стигна до номера на Стоянчо обаче, момичето почти с погнуса заяви, че не знае номерата на момчетата.
След още няколко минути усилено взиране във физиономиите на учениците на двора, Сийка разпозна Христо, едно от момчетата, които бяха особено активни в часа на Тасева. Христо имаше номерата, които Сийка поиска и този на Стоянчо бе измежду тях.
Сийка избра позиция с гръб към училището, от която да може да наблюдава почти целия двор, извади GSM-а си и набра номера на Стоянчо.
Ако изберем позиция край оградата, която описва двора на училището и погледнем към него, пред нас би се открила следната картина. На преден план е шестокласникът и вратар на “Шестаците” от шести “А” - Никола, който с гръб към нас се радва на гола, който съотборникът му Петър току-що бе отбелязал с фамозен удар от воле. Зад футболистите е Сийка, която с телефон в ръка обхожда с поглед целия двор. На още по-заден план, в ляво от главата на Сийка, бихме видели сградата на училището и по-точно северната кула. Ако се вгледаме в кулата по-внимателно, бихме забелязали как над парапета се размахва детски крак - единственият свободен крайник на Стоянчо, с който безрезултатно се бе опитал да привлече нечие внимание.