Глава 5 - Пета част
Возенето във влака определено бе най-изтънченото преживяване в живота на Харалампи. И как не - в широките купета имаше място за почти всички пътници и отоплението работеше, въпреки че бе едва краят на август и нямаше нужда от него. Oт тапицерията на седалките се носеше тежък аромат на тютюн и заедно с онова je ne sais quoi, характерно за всеки влак, придаваше на купето истински аристократична атмосфера - почти като тази в кабинета на директорката на сиропиталището. Другите пътници, облечени в хубавите си шушлякови дрехи, водеха оживени дискусии на социални теми и Харалампи се чувстваше незначителен в тяхната компания.
Един от тези пътници, който оживено обсъждаше любония живот на майката на министъра на земеделието, забеляза как момчето жадно го изпива с поглед и му подаде цигарата си с предложение да си дръпне. И когато Харалампи посегна към цигарата, госпожа Цекова, като истинска дама му каза “да не бара на човека цигарата, а да си стои мирно в ъгъла”, вместо да го удари с нещо тежко по главата, както бе свикнал.
Когато пристигнаха, госпожа Цекова го заведе в огромен апартамент на приземния етаж на една жилищна кооперация. Стаята бе съвсем отделена от кухнята и в нея имаше място не само за легло, но и за шкаф и дори за цял гардероб. След като го нагости с паница леща, госпожа Цекова прати Харалампи да се изкъпе в баня, толкова голяма, че момчето едва успяваше да докосне срещуположните й стени, когато протегне ръце. Когато излезе от банята, Харалампи легна да спи между одеалата, постелени му от госпожата на пода в кухнята.
На сутринта, облечен в почти ново работно облекло на чистачка, Харалампи излезе от апартамента заедно с госпожа Цекова, на която щеше да бъде вечно благодарен за всички добрини, които му бе сторила.
Но ето, че това неописуемо щастие, което се бе натрупало през последния ден, напусна момчето още по-бързо, отколкото го бе споходило, когато след 15 минути вървене през парка, Харалампи видя пред себе си портата на затвора. Обърна се и побягна.