Глава 5 - Четвърта част
- Чак проблеми не ми създава - започна Сийка, - но не отричам, че прави силни опити.
- Нищо не може да се направи по въпроса, миличка. Веднъж опитахме да го накажем, но родителите му вдигнаха такъв шум, че лично собствениците дойдоха да говорят с баща ти. Ако искаш вярвай, но са казали, че ние сами сме си били виновни за липсата на дисциплина, понеже явно не сме давали добър пример и било напълно недопустимо да наказваме децата за това. Много неприятни хора, наистина.
Учениците вече бяха насядали по чиновете си, когато двете учителки влязоха в класната стая.
- Добро утро! - поздрави Тасева и направи жест с ръка в посоката на Сийка, - Това е госпожица Атанасова. Тя е новата учителка по изобразително изкуство и днес ще гостува в нашия час. Заповядай, миличка!
Сийка поздрави учениците и седна на свободното място на последния чин на средната редица. Огледа се за Стоянчо. Беше доста убедена, че каквото и да е ставало по време на нейния час, петокласникът няма да отсъства от следващия и остана доста разочарована, когато разбра, че не е била права. Стоянчо не бе в стаята, а сега Сийка бе принудена да изгуби цели 40 минути, тъй като би било изключително неучтиво да си тръгне по-рано. Нямаше какво друго да направи, освен да насочи вниманието си към литература за пети клас.
Тасева, която бе заела мястото си на учителското бюро, се обърна към учениците:
- Кой иска да ми каже докъде сме стигнали с митологията?
Няколко ученици вдигнаха ръка, Тасева посочи един от тях и той съобщи, че днес трябва да вземат урока за Пан.
- Благодаря, Симеоне. Силвия, започни да четеш текста на урока.
Ученичката, към която се бе обърнала Тасева намести учебника си, направи кратка пауза и започна да чете така, сякаш води вечерните новини по реномирана ефирна телевизия.
- Пан е аркадски бог, син на Уран или Хермес и на Гея или нимфата Пенелопа.
- Още от първото изречение - намеси се Тасева с усмивка, - може да си направите изводи за нравите в древна гърция. И днес е нормално се мисли, че бащата не винаги може да бъде сигурен, че детето е негово, но представете си как е било, щом дори за майката не се знае.
Сийка зяпна, не можейки да повярва на пълната глупост, която новата й колежка току-що преподаде, някои от децата се изхилиха без да знаят защо точно, а Тасева даде знак на Силвия да продължи.
- Първоначално божество на пасищата, но поради еднаквостта на името му с гръцката дума пан (всичко) бил произведен с помощта на народоетимологията в бог на Вселената.
- А това - отново се включи Тасева, - показва как от най-древни времена и най-незаслужилият може, благодарение на чист късмет, да се издигне високо в обществото.
Изказването отново предизвика смях от страна на учениците. Сийка се бореше със собственото си лице - очите й се свиваха, а устните трепереха и младата учителка, както всеки, който се опитва да не се хили, приличаше на напушен хипопотам.
- Още като дете приличал на коза - продължи Силвия, - бил обрасъл с косми по цялото тяло, с кози рога и крака и копита, с брада и с опашка. Майка му щом го родила се изплашила и го подхвърлила, но Хермес го намерил и занесъл повит в заешка кожа на Олимп. Боговете като го видели се изсмели без да му обърнат особено внимание. Пан бил преди всичко планинско божество. На него били посветени планинските пещери. Самият той живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където растяла елата, неговото свещено дърво. Там танцувал с Ехо и другите планински нимфи. Пиндар го нарича най-съвършения танцьор сред боговете.
- Това е, защото имал кози копита. Както знаете от часовете по биология, планинските кози са толкова сръчни, че могат да се покатерят и на най-острата скала. Оттам идва философският въпрос “Колко кози могат да се поберат на върха на една игла?”
Сийка, която се бе успокоила до някаква степен, се опита да замаскира смеха си с кашлица. Последното изказване със сигурност влизаше в челната тройка на най-големите глупости, които бе чувала някога, а баща й цял живот й бе говорил достойни измислици - нямаше търпение да му разкаже какви ги приказва Тасева в часовете си.
- Покровителствал пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. Когато някой пътник се загубел в гората Пан излизал насреща му и го стряскал с чудовищната си фигура.
- Някой може ли да се сети коя дума, съдържаща името на бог Пан, е произлязва от това негово занимание?
- Подмокрям си Пан-талоните! - предложи един ученик, предизвиквайки истеричен смях, в който се включи и Сийка, която досега чакаше края на часа, за да излезе и да се насмее.
- Само една дума, Христо.
- Панирам се! - предложи друг ученик.
- Точно така - думата е ‘паника’.
- Госпожо, а ‘паниран кашкавал’ също ли произлизат от Пан? - попита друга ученичка след кратка пауза.
- Напълно е възможно, ако майка му е била Пенелопа, тъй като тя много обичала да панира кашкавал. Но не и ако майка му е била Гея, тъй като тя е имала непоносимост към млечни продукти.
От последните чинове се разнесе звук, силно наподобяващ вой на уплашено прасенце. Целият клас се обърна.
- Извинете - каза Сийка и добави мрънкайки под носа си - прехапах си акъла…