Глава 5 - Трета част
- Продължаваме търсенето - заяви Сийка.
- Значи сме освободени от часовете? - полупопита Павлина с неприкрит ентусиазъм.
- Не, но трябва да се оглеждате непрекъснато за Стоян или за следите, които е оставил. Ще се срещаме тук пред тоалетната всяко междучасие.
Сийка забеляза пълната липса на ентусиазъм у децата и въпреки че на нея самата никак не й бе забавно, направи опит да предизвика интереса им:
- Ето и правилата: всяка следа носи точки. Който събере най-много точки ще спечели играта и за него ще има специална награда. А този, който намери самия Стоянчо ще спечели… купата. Досега Неиван има една точка, понеже ни доведе в тоалетната. Гошко също има една точка, понеже откри ножа.
Това поощрение веднага предизвика промяна в стойката на Гошко. Гърдите му и коремът му се изнесоха съответно напред и назад и вече изглеждаше по-скоро голям, отколкото дебел. Неиван пък започна да слуша много по-внимателно. И у другите деца имаше промяна, но за съжаление на Сийка, тя не беше така положителна. Това си личеше особено при Цанко, който изглеждаше изключително разочарован.
- Играта сега започва, има да се събират още много точки. Хайде, успех… детективи! - добави Сийка, надявайки се това да мотивира и останалите.
Децата започнаха да се разотиват.
- И не казвате на никого, играта е тайна! - каза Сийка след тях, опитвайки се да вика и да шепне едновременно.
Сийка имаше нов план. Запъти се към учителската стая, където щеше да се порови в дневниците на петите класове, да разбере в коя паралелка е Стоянчо, да види какъв час имат след това междучасие и да го издебне пред стаята.
С влизането си в стаята Сийка се запъти към първия силует на пушещ учител и го попита къде може да намери дневниците.
- На кой клас ти трябва, миличка - отвърна познат глас и лицето на Маргарита Тасева изплува от смога.
- Ами-и… на-а… тези-и… - Сийка бе неподготвена, но успя да се измъкне блестящо - класове, в които има мои ученици! Искам да се запозная по-добре с… тях.
- Няма нужда да се престараваш, миличка. Скоро ще си ги опознаеш децата. А и те дневниците вече не са тук - нали класовете ги носят със себе си в класните стаи, когато имат часове.
Сийка забеляза, че самата Тасева държи дневник в лявата си ръка. Учителката явно бе проследила погледа й и каза с усмивка:
- 5-ти А клас… да, тук има твои ученик - усмивката й се уголеми. - Но сега имам час с тях и дневникът ще ми трябва.
- Аз… щом не мога да разгледам дневниците… така и така няма да има какво да правя… дали не бих могла… да вляза в часа ви - и добави с усмивка - да понауча това-онова.
- Разбира се миличка, добре си дошла. Този твой петокласник, създава ли ти проблеми?