Глава 5 - Втора част
Харалампи Грънчаров лежеше облечен в леглото си в дома за сираци и гледаше тавана. Единствената мечта, която би признал, че му е останала, бе да изрисува този таван. В главата си виждаше картина, изобразяваща сираче и осиновител, протегнали ръце един към друг. Виждаше как изпънатите пръсти на двете фигури всеки момент щяха да се докоснат. Но този момент бе започнал преди 14 години и вероятно никога нямаше да свърши. Би могъл да каже, че разстоянието между тях клони към нула, за да илюстрира най-добре видението си. Но подобни знания за абстрактното рядко са достъпни за някой в неговото положение и на неговата възраст. Виждаше и последните следи от вълнението останали по детското лице, което сега бе маска на отчаянието. Това лице бе неговото, а тази картина щеше да е цялата история на неговия живот.
Скърцането на вратата го изкара от унеса му.
- Харалампи! - изджафка нисък и неприятен женски глас.
- Нищо не съм направил - отговори той без да влага особено чувство.
Опитът го бе научил, че няма как да избегнеш пердаха, щом директорката е решила, че го заслужаваш. Стана и я последва през отворената врата. Чудеше се какъв ли е поводът този път и веднага си отговори, когато видя намръщената физиономия на дребната възрастна жена, която го очакваше в директоркия кабинет.
- Ти ли си тоя, дето рисува по стените и оградите на хората? - попита непознатата.
- Не съм рисувал от един месец, заклевам се! - извика Харалампи и едва пребори сълзите.
- Този е, госпожо Цекова - потвърди директорката.
- Приготви си багажа, момче - каза госпожа Цекова и Харалампи видя как нещо проблясва в очите й - отиваш на специално място за деца, които рисуват.
Ужасът бе сковал цялото му същество, докато пълнеше стара пазарска мрежа с гащи и чорапи. “Специално място за деца, които рисуват”, цял живот Харалампи бе смятал, че сиропиталището е най-ужасното място на света, но ето че имало специално място… Дали нямаше да го пратят в затвора?
Ужасът все още не бе преминал в тихо отчаяние, когато вече вървеше към гарата заедно с госпожа Цекова. Вероятно затова Харалампи остана доста озадачен, когато се спряха в една книжарница и тя му купи комплект четки за рисуване. Не след дълго ужасът се завърна - кой знае къде щяха да му ги заврат…
Беше краят на миналото лято.