Глава 4 - Четвърта част
Сийка влезе в класната стая, следвана от аромат на цигарен дим и теменужки. Всички ученици бяха там с изключение на Стоянчо. Сийка се направи, че не забелязва отсъствието му. Раздеде отново моливите, които бе прибрала в края на миналия час и остави учениците да рисуват.
По средата на часа учителката стана и разгледа всяка една от рисунките. Както си бе обещала, похвали всекя енда от тях.
- Чудесна композиция, Неиване. Изпълнил си отлично пространството.
- Браво, Павлина. Все едно гледам Салвадор Дали.
- Отлично, Мануела. Уловила си всеки лъч светлината в стаята, чудесна работа със светлосенките.
Намери какво да каже и за рисунките на останалите. Беше много приятно изненадана от способностите на децата - за шестокласник тези рисунки не бяха нищо особено, но за 7-8 годишни деца нивото им беше много високо. Е, нито една от рисунките не приличаше дори малко на вазата, която им бе предоставила за модел, но на този етап това не бе от значение.
Стоянчо още не се бе появил, но Сийка имаше план. Идеята й бе дошла докато чакаше учениците да си нарисуват вазите и щеше да реши два от проблемите й едновременно.
- Имаме още време, но вместо да рисуваме, ще играем една игра. Вашият съученик Стоянчо се е скрил и трябва да го намерим.
- Каква е наградата? - попита Гошко без ентусиазъм.
Останалите ученици също не се зарадваха особено - явно не им беше зор да намират Стоянчо. Младата учителка ги разбираше напълно - часът бе протекъл в пълно, почти утопично спокойствие. Наградата също бе проблем - Сийка не беше сигурна какво точно би могло да мотивира всеки един от тях, затова й се наложи да прибегне до методите на възпитанието чрез страх:
- Ако го намерим, няма да ви преподавам за натюрморт и няма да ви изпитвам.
- И всички ще имаме шестици? - попита Мануела, с пламък в очите.
- Да.
- Аз знам къде е! - каза Неиван, вдигайки високо ръка.
- Къде?
- В тоалетната, потърсете го в тоалетната!
Стоянчо действително бе казал, че отива до тоалетна, но Сийка автоматично предположи, че няма какво да прави там повече от половин час и че прави някаква мизерия някъде другаде. От друга страна, Неиван изглежда много искаше учителката да провери тоалетната. Имайки предвид, че Неиван бе дори по-бурен от Стоянчо, имаше голям шанс двамата да са комбина и петокласникът да я чака в тоалетната с маркуч в ръка или нещо подобно.
- Ще го потърсим в междучасието.
Жертвата бе вързана за парапета на северната кула, а устата й бе запушена. Отклонението от първоначалния план криеше рискове, но това което най-много притесняваше Криминалния ум вече бе минало. Жертвата трябваше да се пренесе до по-подходящо скривалище, но това нямаше как да стане преди училището да се изпразни. Криминалният ум се сля с тълпата. Оставаше само да чака и да се надява, че никой няма да потърси на кулата.