час по рисуване разследване

- Предполагам, че…
- НЕИВАН - прекъсна я глас от отвъдното, - е име като всяко друго. - Людмила Дялова, учителката до четвърти клас, изплува от мъглата и ги изгледа строго. - Само че различно.
Трите се посмяха известно време. Сийка се смееше, защото в първия момент се беше шашнала от строгото изражение на Дялова, Дялова се смееше, защото Сийка в първия момент се беше шашнала от строгото й изражение, а Тасева се смееше, за да прикрие раздразнението си от това, че я бяха прекъснали. Никой не се смееше на шегата… защото действително не беше много оригинална, но и защото в социалното общуване хумурът изобщо не е първостепенен показател за това кое е смешно и кое - не.
- Все пак не съди за детето по името му - каза Дялова, когато им се наложи да си поемат дъх.
- Няма нужда, личи си, че е от по-буйните, май не общува добре с другите деца.
- И ти щеше да си така, ако се казваше Неиван.
- Нормално е родителите да обмислят какъв ефект би имало името на детето им върху него - включи се Тасева, - особено докато расте… но не е задължително.
- Може за майката да е било много важно детето й да не се казва Иван.
- Тогава да го беше кръстила Георги. Според мен, Неиван го прави повече Иван от просто Иван.
- Може - започна Тасева, - бащата да е искал да го кръсти Иван. Но с майката са се скарали жестоко и тя се заклела, че никога няма да го кръсти Иван, въпреки че много искала да го кръсти точно така. Като го кръстила Неиван удържала да думата си и в същото време го направила по-Иван от другите Ивановци.
- Е чак толкова да иска да го кръсти Иван…
- Може пък да е религиозна и да е получила знак, че трябва да го кръсти на Св. Йоан.
- Да го кръсти Йоан тогава или Нейоан.
- Нейоан като някакво филипинче звучи, никой няма да се сети, че идва от Йоан.
- Може единия дядо да се казва Невен, а другия Иван и да са ги сляли. Сега нали е модерно. Примерно Мария и Силвия става Марилвия или Деби и Емилия - Дебилия, Генади и Пейчо…
- Разбрахме.
- Само не забравяй, че детето не е виновно, миличка - напомни Тасева.
- Но и не го съжалявай. Ако прави бели, не се замисляй преди да го накажеш.
- Ако го наказваш, гледай да знае защо е наказан и да си извлече поуки, не прекалявай.
Сийка се сети за срещата си с чистачката в коридора.
- Като казвате да не прекалявам… кое точно се смята за прекалено? Защото идвайки насам видях как една чистачка тормози едно момиченце.
- Как така тормози?
- Ами беше й връчила метлата, крещеше й и я караше да мете, а тя самата през цялото време ядеше семки и плюеше обелките на пода. Първо, наистина се надявам момичето да е било наказано за нещо…
- Аха - Дялова се усмихна, - явно е била наказана, защото са я хванали да яде семки в коридора. По мое мнение наказанието е чудесно, защото й помага да види как се чувстват тези, на които е навредила.
- Не смятам, че родителите на момичето ще го разберат точно по този начин.
- Със сигурност моментално ще се оплачат на директора. Баща ти е изключително убедителен човек - в повечето случаи родителите излизат доволни, че детето им е получило урок.
- Значи чистачката си прави каквото си иска, а директорът опира пешкира?
- Директорът няма нищо против подобни наказания, напротив - дори ги поощрява. Трябва да знаеш, че възпитанието никак не е лесна работа, а и родителите разчитат на нас - все пак детето им прекарва половината си време в училище.
- Като стана дума за баща ми, май не е зле да му се обадя.
- Сигурно си е в кабинета, миличка.
- Най-добре мини през учителската тоалетна преди да слезеш. Там има дезодорант - директорът не одобрява миризмата на цигари извън тази стая.

- Е, как беше?
- Смятам, че горе-долу се справих.
- За секунда не съм се съмнявал! - Румен сияеше - Обади ли се на мама?
- Ще й звънна като свърша - каза Сийка, сигурна че няма да минат и 10 секунди от излизането й преди Румен да се обади на жена си. (Румен е женен за жена си, а тя и майката на Сийка са едно и също лице - някои хора просто са консервативни.)
- Исках да те питам - започна пак Сийка, - наистина ли казваш на чистачките да тормозят учениците?
- Чак да ги тормозят…
- Видях как една чистачка крещи на едно момиченце, което според мен, не се разплака, само защото се страхуваше, че ще му викат още повече.
- Ах-а… и си я съжалила.
Сийка зяпна удивена - много ясно, че ще я съжаля като я малтретират.
- Мислиш ли, че е изглеждала така, когато е белила семки точно под носа на жената, която ден и нощ се труди…
- Да бе, като робиня - не ми я хвали, срещала съм я.
- Важното е, че не може да допуснем учениците да се държат нагло и смятам, че един ден с Любка ще се отрази много благотворно на госпожицата.
- А можем ли да допуснем чистачките да крещят на децата?
- Любка е чудесен педагог…
- Да бе.
- Добре де… рано или късно в живота си, тези деца ще се срещнат с хора, които викат, защото смятат, че това ги прави убедителни - един ден с Любка Цекова ги подготвя за тази среща.
- Ха-ха, глупости! Такива ли аргументи използваш пред родителите?
Румен Атанасов беше нахилен, но само едната усмивка не можеше да предаде задоволството, което изпитваше. Въпреки яростната съпротива на жена си, Румен обичаше да говори добре артикулирани безсмислици на дъщеря си, за да я държи в напрежение. Смяташе, че по този начин я възпитава да подлага всичко, което чува на някаква критика и изпитваше особено удоволствие, всеки път когато получи индикация, че наистина е така.
- Всъщност не. Те приемат простото обяснение много по-лесно от теб.
- А то е?
- Дисциплина се възпитава чрез страх.
Сийка не отговори, но в погледа й се четеше несъгласие.
- Предполагам, че трябва да си била родител известно време, за да разбереш.
- И всички родители са съгласни с да се държат така с децата им?
- Ако децата им не се държат добре… повечето. Естествено има родители, при които проблемът не е, че не могат да наложат дисциплина на детето си - проблемът е, че не искат.

“Например тези на Стоянчо”, помисли си Сийка. Не искаше да пита конкретно за него, защото беше сигурна, че баща й веднага ще усети, че е имало нещо и ще се притесни. Да, Стоянчо изглеждаше като дете, на което не е налагана дисциплина. Вдъхновена от възпитателната философия, която изповядва училището, Сийка реши да му даде урок възможно най-скоро.