Цялата първа глава
Сийка лежеше будна в леглото си и чакаше будилника да звънне. Състояние, в което се намират само тези хора, на които предстои вълнуващ ден и нямат търпение да го започнат и тези хора, на които предстoи… вълнуващ ден и цялото им същество е обладано от тих ужас при мисълта за това. Предположението, че Сийка е от последните е подкрепено от обстоятелството, че до очакваното събуждане остават повече от 3 часа.
В превъзбуденото й съзнание се преплитаха страхове и надежди свързани с предстоящото. Повтаряше си, че не трябва да забравя с кого ще си има работа, че не трябва да ги подценява и че винаги трябва да бъде нащрек. Имаше толкова много ужасни неща, които могат да й причинят и колкото и да се опитваше, Сийка не можеше да спре да мисли за тях. Зловещият сценарист в главата й, който никога не стачкуваше, редеше ужас след ужас зад затворените й клепачи.
Постепенно мислите за утрешните й противници отстъпиха място на спомените от времето, когато тя самата беше една от тях. Спомените бяха що-годе приятни и успокоиха изтормозеното й съзнание. Сийка знаеше, че може да се справи, все пак не напразно бяха избрали нея. Просто имаше нужда от нещо, което да повдигне духа й - един добра поличба, например, би й се отразила чудесно. Реши, че на сутринта непременно ще си измисли някаква. С тази ведра мисъл в главата си, Сийка най-сетне потъна в блажен сън.
Намираше се на върха на висока планина. Не се чуваше нищо, не се виждаше нищо и нищо не помръдваше. Сийка седеше на земята и чакаше. Срещу нея, скръстил крака, седеше мъдрецът. Изрисуваното му лице имаше остри черти и високи скули, дълга бяла коса се спускаше до кръста му, а тоалетът му се състоеше предимно от аксесоари. Мъдрецът бе навел глава и не помръдваше. Вече се бе допитал до звездите, бе наблюдавал полета на птиците и се бе вслушал в тишината. След кратката разходка в света на духовете, която провеждаше в момента, щеше да й разкрие поличбите. Ето, че мъдрецът бавно повдигна глава и се взря в Сийка с огромните си, дълбоки очи. Сийка го гледаше с поглед, изпълнен с очакване, но той продължаваше да мълчи. Лицето му не издаваше нищо. Изминаха няколко вечности или може би няколко секунди. Най-сетне мъдрецът отвори уста и каза:
- I’m out of time and all I got is four minutes, four minutes. E-ey. I’m out of time and all I got is four minutes, four minutes…
Сийка се събуди. От вибриращия й GSM звучеше поредният рекорден хит сингъл на Мадона - сигнал, че е време да става. С нечовешко усилие момичето се надигна от леглото и започна да се подготвя за тежкия ден, който й предстоеше.
След като успешно не заспа над мивката, на тоалетната чиния и на шкафа за обувки в коридора, Сийка отиде в кухнята, направи кафе, запали цигара и включи телевизора, за да чуе хороскопа си.
Скорпион: Днес няма да ви липсва решителност и ще покажете на света смелите си намерения.
Стрелец: Гледайте на случващото се откъм положителната му страна, каквито и чувства да събужда то у вас. Тъмните сили, които ви преследват са особено силни днес. Най-добре изобщо не излизайте от вкъщи, в противен случай рискувате много.
Козирог: Невнимание от ваша страна може породи зло за някой близо до вас, внимавайте…
На Сийка й бяха необходими няколко секунди, за да осмисли чутото. Моментът на просветление съвпадна с отпиването на голяма глътка кафе. В общия случай, комбинирането на тези две обстоятелства би довело до комичен кръговрат на кафето, което преминавайки през носа да се върне отново в чашата или пък до предекориране на покривката на масата в черно-кафява шарка. Но Сийка смяташе подобни изпълнения за безвкусни и просто преглътна с няколко секунди закъснение. През цялото време гледаше втренчено в отсрещната стена. Не беше нормално да бъде до такава степен шокирана от хороскопа си, все пак това беше просто хороскоп. Но този звучеше толкова… конкретно - сякаш говореха за нея. Освен това беше доста зловещ, което бе немислимо за сутрешния хороскоп по телевизията. Дали не си го бе въобразила?
Три цигари и две кафета по-късно Сийка се оттегли в стаята си, сложи малко грим, за да прикрие следите, оставени от безсънната нощ и се захвана с тоалета си. Той трябваше да отговаря на много изисквания - трябваше да може да устои на всички капани, които могат да й устроят, трябваше да й стои добре и трябваше да говори за зрялост и да излъчва авторитет, но без да прикрива момичешкия й чар. И тъй като нямаше как да облече розова бронежилетка с гол гръб, Сийка прекара значителна част от предната нощ в търсене на по-конвенционални дрехи, които да свършат работа. Знаеше, че ако избере само един тоалет, има голям шанс да промени мнението си на сутринта, затова сега на леглото пред нея бяха подготвени три различни варианта. Огледа ги внимателно, изброи на ум предимствата и недостатъците им и елиминира единия, оставяйки двама финалисти. Първият беше по-консервативен, но не очертаваше така добре фигурата й, а вторият си отиваше страшно добре с прическата й, но пък й се струваше малко разголен. Искаше й се да облече втория, но си напомни, че не отива на среща и в крайна сметка тоалет номер едно спечели конкурса. Облече го, огледа се в огледалото, направи неуспешен опит да се отърве от мисълта, че другият все пак е по-добър, въздъхна и се примири с вече направения избор.
Оставаше само да си измие зъбите. На вратата на банята осъзна, че е било далеч по-разумно да свърши тази работа преди да се облече - пастата за зъби имаше свойството да се размазва по дрехите точно в най-неподходящия момент, а и трите кафета не бяха подобрили устойчивостта на хватката й. Сийка реши проблема с половин пакетче дъвки, направи последна справка с огледалото в коридора и след като се увери, че не е забравила нищо, излезе от вкъщи.
Студеният зимен въздух й подейства ободряващо и й помогна да се събуди окончателно. Вече мислеше трезво и беше сигурна, че си е въобразила хороскопа сутринта. Такива неща просто не се казваха по телевизията, нямаше как да се е случило. “Какви неща могат да направят с човек безсънието и негативното мислене…”, тази мисъл се въртеше из главата на Сийка, когато чу пърхането на крила някъде в дясно от себе си, където беше парка. Ято… птици (орнитологията не й беше силата) бяха излетели и се движеха в посоката на езерото. Сийка видя в това обстоятелство добра възможност да намери добра поличба. Все още гледайки птиците, момичето отпусна очите си и не след дълго въображението й беше готово с предложение. “Еднокрако дете без глава рита болно котенце.” Това нямаше как да е добър знак. Настроението й пак се помрачи. Сийка знаеше, че жреците в древен Рим са можели да интерпретират всякакъв полет на птиците като добра поличба (или като лоша - в зависимост от предпочитанието на най-щедрия дарител) и сега оценяваше таланта им, тъй като тя самата никак не се справяше с тази задача. Какво друго беше правил мъдрецът от съня й? Беше слушал тишината. Сийка се отказа да търси тишина, която да слуша, тъй като вече беше пристигнала. Пред нея бяха портите на АДА.
Училището за талантливи деца “Андрей Д. Арнаудов” или АДА, както с умиление наричаше своето леговище директорът, се помещаваше във впечатляваща сграда, строена в началото на XX век. Масивна ограда опасваше целия двор и в комбинация с мрачното зимно време придаваше особено зловещ вид на училището. В центъра на южната стена на оградата се издигаше Портата, която напълно заслужаваше главната буква. Портата навяваше мисълта, че архитектът е бил склонен да прекъсне чудовищната си стена, само заради портал с четири метрови колони и порта, която казва на преминаващите, че встъпват в друг свят. И в случай, че този сантимент убегне на някого, незнаен гений с извратено чувство за хумор бе поставил на Портата масивна месингова табела с надпис: “О вий, прекрачващи тоз праг, помнете - невежест всяка тука оставете”.
Въпреки че бе идвала много пъти, Сийка още усещаше, че по-скоро би опитала да мине през стената, отколкото да прекрачи този портал. Все пак пое дъх, освободи се от толкова невежест, колкото имаше под ръка и влезе в училището.